Онова, което си беше ясно , изначално, най-после получи вербално проявление.

Като станеш “народен представител” и хоп , веднагически подписваш декларация за лоялност.

Остана замъглен моментът в който го извършваш, но с голяма степен на вероятност може да се предположи, че е мигът преди оповестяването на резултатите по “партии”.

Та там пишеШ , че имаш някакъв проблем “семеен”,”здравословен” или “ ментален”,поради което “желаеш да напуснеш народното събрание” .

Документат е без дата.

И предаваш листчето на първият си партиен ръководител.

А той не знае къде се съхранява .

Очевидно и той го предава някъде “нагоре”.

Та така с народното представителство,без изключение.

Велики приказки “демокрация”, “партии”,”гражданска позиция”, “политика” ,”борба за човешко щастие” – мижи да те лАжем, господарЕ аборигени.